Заповедното производство е особен вид ускорено съдебно производство, предназначено да създаде изпълнително основание, без да се провежда исков процес. Неговата функция е да удостовери по съдебен ред съществуването на едно вземане (задължение), чрез издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, която носи белезите и последиците на съдебно решение. Основната цел на заповедното производство е да се провери дали длъжникът признава вземането, което кредиторът твърди, че има срещу него, или го оспорва.
Съществуват два вида заповеди за изпълнение – заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, например нотариален акт, акт на административен орган и други (чл. 417 от ГПК) и обикновена заповед за изпълнение (чл. 410 от ГПК). В настоящата статия ще бъдат разгледани основните характеристики на по-масово провежданото производство в практиката, приложимо за почти всички парични задължения, а именно за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Какъв е редът за издаване на заповед за изпълнение?
Заповедното производство започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до районния съд, което съдържа описание на обстоятелствата, от които произтича вземането. Важно е да се отбележи, че законът не изисква прилагане на документи към заявлението, освен ако не се касае за вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител. В последния случай към заявлението се прилага договорът, ведно с общите условия към него, ако има такива.
Според последните изменения на закона, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разпределя на случаен принцип между всички районни съдии в страната, които имат правомощия да разглеждат такива дела. Съдията разглежда заявлението и прави преценка на претенцията само въз основа на твърденията на заявителя, без да събира доказателства относно дължимостта на сумите.
Заповедта за изпълнение се издава в тридневен срок от депозиране на заявлението и съдържа основанието и размера на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, разноските, които трябва да плати, покана за изпълнение и указване на възможността за оспорване на задължението.
Как се връчва заповедта за изпълнение?
Издадената заповед за изпълнение се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс, а именно на адреса, посочен в заявлението, който най-често е постоянният или настоящият адрес на длъжника. Важно е да се отбележи, че заповедта може да бъде връчена и чрез друго лице, например пълнолетен член на домакинството му, който живее на адреса, или работодателя на длъжника.
ВАЖНО! Когато след три посещения на адреса в рамките на месец получателят на заповедта не може да бъде открит на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да я получи, връчителят залепва уведомление на вратата, на пощенската кутия или на входната врата на блока. В уведомлението се посочва, че съдебните книжа са оставени в канцеларията на съда, а ако лицето не се яви да ги получи в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, то заповедта ще се счита връчена от изтичането на този срок. Това правило не се прилага, ако се установи, че длъжникът изобщо не живее на посочения в заявлението адрес. В тези случаи заповедта се обезсилва.
Често в практиката длъжникът, разбирайки, че го търси съдебен служител за връчване на документи, се притеснява да ги приеме, като решава да се „скрие“ и да не допусне връчителя до дома си, за да избегне официалното получаване на документите. Описаният по-горе ред за връчване чрез залепване на уведомление е предвиден именно за такива случаи и позволява заповедта за изпълнение да влезе в сила, дори длъжникът да откаже физически да я получи.
Правилният подход в тези случаи е да се запознаете със съдържанието заповедта и ако тя е издадена на Ваше име, да я приемете. По този начин ще имате възможност да прецените дали действително дължите посочените в нея суми, съответно дали да ги платите доброволно или да ги оспорите.
Какви са вариантите на действие след получаване на заповедта за изпълнение?
В случай че сте запознати със задълженията по заповедта и действително ги дължите в посочения размер, имате възможност да ги заплатите доброволно. По този начин ще си спестите евентуални допълнителни разходи по събирането на вземането.
Ако считате, че не дължите сумите, посочени в заповедта, в едномесечен срок имате възможност да подадете възражение, с което да оспорите задължението, без да е необходимо то да се мотивира. Възражението може да се подаде на хартиен носител в който и да е районен съд на територията на страната (независимо кой съд е издал заповедта) или по електронен път.
В случай че не подадете възражение или не заплатите сумите в едномесечния срок, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и ще се ползва с последиците на съдебно решение. Въз основа на нея кредиторът може да се сдобие с изпълнителен лист и да започне принудително събиране на вземанията си чрез частен съдебен изпълнител.
При подаване на възражение от Ваша страна, съдът ще укаже на кредитора, че може да предяви съдебен иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Кредиторът ще депозира искова молба, в която следва подробно да изложи фактите, обстоятелствата и доказателствата за съществуване на вземането му, а длъжникът ще има възможност да се защитава по делото.
В случай че не бъде предявен иск, заповедта за изпълнение ще се обезсили, но кредиторът не губи възможността да предяви претенциите си по съдебен ред в бъдеще.
Настоящото изложение очертава част от основните характеристики на заповедното производство. В случай че получите заповед за изпълнение на Ваше име или откриете уведомление за получаване на заповед в канцеларията на съда, можете да се обърнете към адвокат Дилян Колев за цялостно съдействие относно преценка на най-правилния подход спрямо интересите Ви и предприемане на последващи действия по казуса.