Договорът за потребителски кредит, известен в практиката като „бърз кредит“, по същността си представлява договор за паричен заем съгласно който едната страна (заемодател) предоставя на другата (заемополучател) определена парична сума (главница), която последният се задължава да възстанови при определени условия и срокове.
Основната особеност на договора за потребителски кредит произтича от качеството на заемополучателя, който е физическо лице, действащо в качеството си на потребител. Като икономически по-слаба страна в правоотношението, потребителят се ползва със специална закрила от закона, поради което клаузите на договора за „бърз кредит“ трябва да бъдат стриктно съобразени с правилата на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
В общи линии, условията по такъв тип договори следва да осигуряват равновесие в отношенията между страните, без да нарушават принципа на добросъвестност, като обременяват необосновано потребителя или го поставят в неизгодно положение. В настоящата статия ще бъдат разгледани най-често срещаните видове клаузи и условия, включени в договорите за потребителски кредит, които обикновено противоречат на законовите изисквания, на база широк обхват от извънсъдебна и съдебна практика по казуси с „бързи кредити“.
Общ разход по кредита за потребителя.
Законът изисква всеки един договор за потребителски кредит да съдържа коректно посочване на окончателната сума по целия кредит, която потребителят трябва да върне. Тази окончателна сума се нарича „общ разход по кредита за потребителя“ и трябва да включва както главницата по договора, така и всички допълнителни задължения по кредита, в това число лихви, такси, неустойки, комисионни, дори и те все още да не са дължими към момента на подписване на договора.
Общият разход по кредита се посочва не само като цифрова стойност, а трябва да е придружен от метода на нейното изчисляване и от всички отделни компоненти, които го формират. По този начин се гарантира правото на потребителя на информираност, позволявайки му да прецени реалната степен на оскъпяване на кредита и да вземе обосновано решение относно сключването на договора.
Често в практиката се наблюдава неизпълнение на това законово изискване – кредиторът посочва определен размер на общия разход по кредита, който обаче не включва всички разходи, които потребителят ще направи в периода на действие на договора. Това могат да бъдат различни видове „скрити плащания“ – прекомерни неустойки, такси за разглеждане или за експресно разглеждане на документи и/или възнаграждение за поръчител, предварително избран от кредитора.
Неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.
Една от основните забрани, предвидени в закона по отношение на договорите за „бързи кредити“, е включването на така наречените „неравноправни клаузи“. Това са уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Типичен пример за неравноправна клауза в договор за потребителски кредит е вменяването на задължение за потребителя да осигури обезпечение по кредита (най-често поръчител или банкова гаранция) с изключително кратък срок за изпълнение, обикновено до три дни. Такова условие е практически неизпълнимо, а просрочването му винаги е скрепено с прекомерно висока неустойка, често надвишаваща отпуснатата сума по кредита, която неустойка се разсрочва и се заплаща от потребителя заедно с месечната му вноска.
Друг вид незаконосъобразно условие, което често се предвижда в договорите за „бърз кредит“, е дължимата от потребителя „такса за разглеждане“ или „такса за експресно разглеждане“ на документи. Следва да се има предвид, че законът изрично забранява събирането на допълнителни такси за действия, които са част от обичайната дейност на всяка финансова институция и не съставляват отделна услуга, поради което подобна клауза в договора се явява неравноправна.
Какви са последиците при установяване на незаконни/неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит?
Законът предвижда изключително тежки последици за нарушаване на правилата за добросъвестност при сключването на договори за потребителски кредити.
Някои от изискванията към съдържанието на договора, например коректното посочване на общия разход по кредита за потребителя, са толкова съществени, че при неизпълнението им, законът предвижда недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Важно е да се отбележи, че при обявяване на недействителност на договора за потребителски кредит в неговата цялост, потребителят връща само чистата стойност (главницата) на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
В други случаи, когато се касае за противоправно условие, което не засяга останалата част от договора, законът предвижда нищожност само на отделни неравноправни клаузи.
Когато отделна клауза бъде обявена за недействителна, например клауза за прекомерна неустойка при непредоставяне на обезпечение, то потребителят се освобождава от задължението за заплащане на тази неустойка, но не и от заплащане на останалите задължения по кредита.
Какви действия може да предприеме потребителят, ако вече е сключил договора?
Налице са няколко варианта за действие, които потребителят може да предприеме при установяване на неравноправни и/или незаконни клаузи в договора за „бърз кредит“, който е сключил.
В случай че потребителят заплаща регулярно месечните си вноски, но установи, че те са необосновано високи, е много вероятно договорът му за кредит да е недействителен изцяло или в отделни негови части. В тази хипотеза за потребителя е налице възможност по своя инициатива да заведе дело за установяване на тази недействителност.
В случай че заемополучателят не е имал възможност да заплаща вноските по кредита си, в резултат на което фирмата за бързи кредити е образувала дело срещу него, то е налице възможност потребителят да се защитава по това производство. В тази хипотеза обикновено на длъжника се връчва заповед за изпълнение, издадена от съда. Много е важно да бъде потърсено съдействие още в момента на получаване на заповедта, доколкото от връчването й започват да текат срокове за нейното оспорване.
Изложението по-горе представя само част от практическите случаи на незаконни и неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит. При възникване на съмнение за наличие на такива клаузи в договор за „бърз кредит“, който сте сключили, или при получаване на каквито и да е книжа от съда в тази насока, можете да се обърнете към адвокат Дилян Колев за запознаване с конкретния случай и оказване на цялостно правно съдействие по него.